Чувствам, че любовта си отива... Отива си, а аз не знам как да я спра... Не искам да си отива, не искам! Искам времето да се върне в онези хубави дни, когато нищо не можеше да ни попречи, когато бяхме щастливи, когато виждах блясъка в очите му, когато усещах блясъка в моите! А сега всеки един ден е мрачен, изникват хиляди неща, който пречат, трудно е да сме щастливи, виждам блясъка на своите и неговите сълзи... Искам да изкрещя "обичам те!" искам, но не мога... Нямам глас. Нямам сили.  Искам да му кажа толкова много неща, но не мога... Не знам защо. Просто не мога. Искам всичко да е различно. Да, всичко ще е различно... Нещата ще стават все по-сложни... Знам го! Няма как да се промени... Аз направих своя избор, но не това не беше моя избор... Това беше избора на всички около мен... А моят избор беше, че ги послушах... Но за това друг път. Обичам го... Но не знам как да му го кажа... Как да му кажа? КАК? Как, като знам,  че той е с мен, а не знае защо... КАК?






ПП Бубче, обичам те!
ППП Не ви карам да четете постинга ми, не ви карам и да го харесвате... Имам нужда да излея чувствата си, но няма на кого...

Наистина е много трудно, трудно е , когато усещащ, че губиш нещо скъпо и няма какво направиш, за да го спреш или задържиш. А дори и да се опитваш да го направиш, всичко е различно, вече сте някакси чужди, не е като преди... Всеки следващ опит да го задържиш е отчаян опит да започнеш на ново, да сложиш ново начало на нещо старо. И много боли, когато виждаш, че не се получава...
поздрави за поста :)
хубава вечер